26 авг. 2010 г., 22:11

Прозаично

1.2K 1 13

 

 

Едно бурканче мед -

подарък от поет...

Не някаква си роза,

с бодли да ме тормози –

душата на поет

в едно бурканче мед!

Светът – по-малко грозен,

макар да липсват рози.

Събрал лъчи безчет,

блещука топло мед...

... прилича май на проза...

или си е... угроза! –

забравих стар обет

заради малко мед...

Не е въпрос на доза,

тъй скъп усещам този

жадуван сладък мед

от побелял поет!

Душата ми се вози

върху легло от рози

в едно бурканче мед,

дарено от поет...

 

... собственоръчно ваден...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нелиса Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...