Прозаично
Едно бурканче мед -
подарък от поет...
Не някаква си роза,
с бодли да ме тормози –
душата на поет
в едно бурканче мед!
Светът – по-малко грозен,
макар да липсват рози.
Събрал лъчи безчет,
блещука топло мед...
... прилича май на проза...
или си е... угроза! –
забравих стар обет
заради малко мед...
Не е въпрос на доза,
тъй скъп усещам този
жадуван сладък мед
от побелял поет!
Душата ми се вози
върху легло от рози
в едно бурканче мед,
дарено от поет...
... собственоръчно ваден...
© Нелиса All rights reserved.
