26.08.2010 г., 22:11 ч.

Прозаично 

  Поезия » Друга
776 1 13

 

 

Едно бурканче мед -

подарък от поет...

Не някаква си роза,

с бодли да ме тормози –

душата на поет

в едно бурканче мед!

Светът – по-малко грозен,

макар да липсват рози.

Събрал лъчи безчет,

блещука топло мед...

... прилича май на проза...

или си е... угроза! –

забравих стар обет

заради малко мед...

Не е въпрос на доза,

тъй скъп усещам този

жадуван сладък мед

от побелял поет!

Душата ми се вози

върху легло от рози

в едно бурканче мед,

дарено от поет...

 

... собственоръчно ваден...

 

 

© Нелиса Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??