17 апр. 2007 г., 01:50
прозорец пред вятъра
Изгубвам нишката на смисъла
на миналото под клепачите -
смених
летящото момиче
с жена, която бяга в чакане.
Броя на времето въздишките,
изстинали от недокосване,
разливам се
в наивни стихове,
сякаш подслушвам чуждо щастие.
Отдръпвам се встрани
(отлагам се...)
През рамо се поглеждам -
(залезно),
като прозорец съм пред вятър.
И все по-плътно се затварям...
© Дакота Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Благодаря ти, Джейн!
-
Благодаря на всички!
-
Много хубав стих, Дакота!!! Поздрави!!!
-
Обичам те детето ми!
И ти се възхищавам! -
Много хубав стих!
-
Хубав стих!!!
-
"...смених
летящото момиче
с жена, която бяга в чакане..."
Но какво се случи с крилата? Ако ги е запазила, тя пак ще литне! Защото да летиш - това е съдба! -
не се затваряй.
аз съм тук.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
"Какво е звукът от пляскането с две ръце - звукът на одобрението! Какво е звукът от пляскането с една ръка - звукът на тишината!"
Дакота, и днес ни предлагаш прекрасни неща! Дано се намери и някоя манекенка да прочете твоето за модните подиуми!