Изгубвам нишката на смисъла
на миналото под клепачите -
смених
летящото момиче
с жена, която бяга в чакане.
Броя на времето въздишките,
изстинали от недокосване,
разливам се
в наивни стихове,
сякаш подслушвам чуждо щастие.
Отдръпвам се встрани
(отлагам се...)
През рамо се поглеждам -
(залезно),
като прозорец съм пред вятър.
И все по-плътно се затварям...
© Дакота All rights reserved.
Приятен ден! 
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
