прозорец пред вятъра
Изгубвам нишката на смисъла
на миналото под клепачите -
смених
летящото момиче
с жена, която бяга в чакане.
Броя на времето въздишките,
изстинали от недокосване,
разливам се
в наивни стихове,
сякаш подслушвам чуждо щастие.
Отдръпвам се встрани
(отлагам се...)
През рамо се поглеждам -
(залезно),
като прозорец съм пред вятър.
И все по-плътно се затварям...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дакота Всички права запазени
Приятен ден! 
