17.04.2007 г., 1:50 ч.

прозорец пред вятъра 

  Поезия
816 0 9
Изгубвам нишката на смисъла
на миналото под клепачите -
смених
летящото момиче
с жена, която бяга в чакане.
Броя на времето въздишките,
изстинали от недокосване,
разливам се
в наивни стихове,
сякаш подслушвам чуждо щастие.
Отдръпвам се встрани
(отлагам се...) ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дакота Всички права запазени

Предложения
: ??:??