24 мар. 2019 г., 10:24

Прозорец / Тема : Философия К. П. М.

1K 2 1

Прозорецът на твоето пространство

Което, ти разказва за света, в

Него Ти сериозен с постоянство

Неотклонно носиш си дълга.

 

Усмивката е твоето влияние

Докосва звездни ширини

Щастлив отхвърляш колебание

Заместило се вчера и тежи.

 

Обичаш ти, уклончиво и мълчаливо

Със светлите очи на младостта

Устрема на погледа ти доверчиво

Изтрива тъжните слова.

 

Хармония в която се оглеждаш

В изгреви и сребърни лъчи

Мислите в спомени отвеждаш

Към залезите, сбъднати мечти.

 

Навярно, изгрева е много странен

Различен те огрява всеки ден

Внушителен си в пътят равен

Цветът на прасковите е за мен!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...