24 мар. 2019 г., 10:24

Прозорец / Тема : Философия К. П. М.

1K 2 1

Прозорецът на твоето пространство

Което, ти разказва за света, в

Него Ти сериозен с постоянство

Неотклонно носиш си дълга.

 

Усмивката е твоето влияние

Докосва звездни ширини

Щастлив отхвърляш колебание

Заместило се вчера и тежи.

 

Обичаш ти, уклончиво и мълчаливо

Със светлите очи на младостта

Устрема на погледа ти доверчиво

Изтрива тъжните слова.

 

Хармония в която се оглеждаш

В изгреви и сребърни лъчи

Мислите в спомени отвеждаш

Към залезите, сбъднати мечти.

 

Навярно, изгрева е много странен

Различен те огрява всеки ден

Внушителен си в пътят равен

Цветът на прасковите е за мен!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....