Прозорецът на твоето пространство

Което, ти разказва за света, в

Него Ти сериозен с постоянство

Неотклонно носиш си дълга.

Усмивката е твоето влияние

Докосва звездни ширини

Щастлив отхвърляш колебание

Заместило се вчера и тежи.

Обичаш ти, уклончиво и мълчаливо

Със светлите очи на младостта

Устрема на погледа ти доверчиво

Изтрива тъжните слова.

Хармония в която се оглеждаш

В изгреви и сребърни лъчи

Мислите в спомени отвеждаш

Към залезите, сбъднати мечти.

Навярно, изгрева е много странен

Различен те огрява всеки ден

Внушителен си в пътят равен

Цветът на прасковите е за мен!