24.03.2019 г., 10:24

Прозорец / Тема : Философия К. П. М.

1K 2 1

Прозорецът на твоето пространство

Което, ти разказва за света, в

Него Ти сериозен с постоянство

Неотклонно носиш си дълга.

 

Усмивката е твоето влияние

Докосва звездни ширини

Щастлив отхвърляш колебание

Заместило се вчера и тежи.

 

Обичаш ти, уклончиво и мълчаливо

Със светлите очи на младостта

Устрема на погледа ти доверчиво

Изтрива тъжните слова.

 

Хармония в която се оглеждаш

В изгреви и сребърни лъчи

Мислите в спомени отвеждаш

Към залезите, сбъднати мечти.

 

Навярно, изгрева е много странен

Различен те огрява всеки ден

Внушителен си в пътят равен

Цветът на прасковите е за мен!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...