Mar 24, 2019, 10:24 AM

Прозорец / Тема : Философия К. П. М.

1K 2 1

Прозорецът на твоето пространство

Което, ти разказва за света, в

Него Ти сериозен с постоянство

Неотклонно носиш си дълга.

 

Усмивката е твоето влияние

Докосва звездни ширини

Щастлив отхвърляш колебание

Заместило се вчера и тежи.

 

Обичаш ти, уклончиво и мълчаливо

Със светлите очи на младостта

Устрема на погледа ти доверчиво

Изтрива тъжните слова.

 

Хармония в която се оглеждаш

В изгреви и сребърни лъчи

Мислите в спомени отвеждаш

Към залезите, сбъднати мечти.

 

Навярно, изгрева е много странен

Различен те огрява всеки ден

Внушителен си в пътят равен

Цветът на прасковите е за мен!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Николова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...