12 авг. 2015 г., 05:03

Прозрачна и магична

541 0 2

Не станах властелин на синевата,

а толкова пъти там се преродих, 

някъде в лилавото на дъгата, 

или сред капките в дъждовни дни. 

 

Не станах принцеса на нощта, 

а уж по кожата ми тя се нарисува, 

и се кичих с всяка падаща звезда, 

и с сърпа на луната потанцувах. 

 

Не станах дъщеря на вятъра, 

а уж целувах всички урагани, 

по клони и комини с него скачах, 

и всичко подредено разпилявах. 

 

Не станах прозрачна и магична, 

а все с стихиите живях, 

и до безкрайност ги обичах. 

Но с тях да се слея не успях. 

И вечно там ще си остана, 

някъде между земята и ефира. 

Но днес знам, че туй съм желала – 

все да се търся и да не се намирам. 

 

11.08.2015г. 

гр. Сопот

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Събина Брайчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...