24 сент. 2021 г., 10:37

Прозрение

687 0 0

На улицата видях веднъж 

срещу мен вървеше една двойка.

Тъжно и мрачно ми стана изведнъж...

Аз бях просто една самотна девойка.

 

Те вървяха хванати за ръце.

Огледах ги - не бяха първа младост.

Но сякаш носеха едно сърце,

а на лицата им бе изписана такава радост.

 

На какво се радват, недоумявах аз.

Времето бе криво и мрачно - като мен.

Замръзвах. Бързах. И час по час,

броях минутите на отминаващия ден.

 

А те вървяха заедно. Засмени.

И сякаш им беше топло на душата.

Изглежда с нищо не бяха обременени.

Толкова далечна и непозната им бе тъгата.

 

Спрях се. И ги питах. Исках да узная

каква е тяхната рецепта тайна.

И аз исках да живея като в рая.

Може би някаква отвара необичайна?

 

Но никаква рецепта не узнах...

Щастието се крие във това:

(досетих се, сама прозрях)

да има кой да те стопли, да ти подаде ръка.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Татяна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...