ПРОЗРЕНИЯТА НА ЕДИН БЪЛГАРИН
Непокътната нощ, без едничка звездица,
без вятър, без ромон на ручей или писък на сова.
Това ли са, Боже мой, на народа ми дните му?
И се питам – наистина, ти ли си Богът ми...
Сякаш всичко е долна и грозна измислица
на бездомни, разлюбени, мургави феи.
И кога, вместо кървави сълзи, избистрена
животворна вода върху нас ще се лее?
Навярно когато нощта съгреши и зачене
новия ден – усмихнато, ангелски чисто отроче.
Но дотогава ние с тебе, народе, ще дремем ли ...