Прозренията на един българин
ПРОЗРЕНИЯТА НА ЕДИН БЪЛГАРИН
Непокътната нощ, без едничка звездица,
без вятър, без ромон на ручей или писък на сова.
Това ли са, Боже мой, на народа ми дните му?
И се питам – наистина, ти ли си Богът ми...
Сякаш всичко е долна и грозна измислица
на бездомни, разлюбени, мургави феи.
И кога, вместо кървави сълзи, избистрена
животворна вода върху нас ще се лее?
Навярно когато нощта съгреши и зачене
новия ден – усмихнато, ангелски чисто отроче.
Но дотогава ние с тебе, народе, ще дремем ли
или сами да си сеем звезди ще започнем?
За да се видим най-после колко сме жалки в страха си
и свободата си в нашите просяци-дни да потърсим.
© Ангел Веселинов All rights reserved.
Много ми харесаха, Ачо твоите прозрения! Сърдечен поздрав, Сеячо на Звезди!