Пружина

15 авг. 2014 г., 16:18

Поэзия » Белые стихи

741 0 1

като никому ненужна пружина,
навита без време, случайно
подскочила
към онази безкрайност
където звездите
приблясват
трептят
и умират,
любовта ми
в блажено пиянство
и лудост
гореше.

но метала, казват,
ръждясва
и почва да цапа.
оставя мръсни следи
и ухания
на износена младост.
и такава любов,
корозийна,
дупка прогаря във тебе
и оставаш
вечно жигосан
и сам.

Пружина

Свързани произведения

Комментарии

Предложения