като никому ненужна пружина,
навита без време, случайно
подскочила
към онази безкрайност
където звездите
приблясват
трептят
и умират,
любовта ми
в блажено пиянство
и лудост
гореше.
но метала, казват,
ръждясва
и почва да цапа.
оставя мръсни следи
и ухания
на износена младост.
и такава любов,
корозийна,
дупка прогаря във тебе
и оставаш
вечно жигосан
и сам.
© Яв Енчева All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
