Aug 15, 2014, 4:18 PM

Пружина 

  Poetry » White poetry
740 0 1

като никому ненужна пружина,
навита без време, случайно
подскочила
към онази безкрайност
където звездите
приблясват
трептят
и умират,
любовта ми
в блажено пиянство
и лудост
гореше.

но метала, казват,
ръждясва
и почва да цапа.
оставя мръсни следи
и ухания
на износена младост.
и такава любов,
корозийна,
дупка прогаря във тебе
и оставаш
вечно жигосан
и сам.

© Яв Енчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??