като никому ненужна пружина,
навита без време, случайно
подскочила
към онази безкрайност
където звездите
приблясват
трептят
и умират,
любовта ми
в блажено пиянство
и лудост
гореше.
но метала, казват,
ръждясва
и почва да цапа.
оставя мръсни следи
и ухания
на износена младост.
и такава любов,
корозийна,
дупка прогаря във тебе
и оставаш
вечно жигосан
и сам.
© Яв Енчева All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
