Пръсти
Няколко бръчки
в детска количка.
И нищо не свети
по тази алея,
освен златните пръстени
на случайната майка.
Дърветата в хората,
в хората наоколо,
не стоят на едно място.
Хората под кората си
нямат пръстени.
Само пръсти си имат,
по-често вилици.
При нужда забождат.
после ненужно докосват.
Да бяха клони,
поне от вятър
щяха да разбират.
И да изсъхват.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Василева Все права защищены
