Nov 22, 2007, 8:20 PM

Пръсти 

  Poetry
550 0 6

Няколко бръчки

в детска количка.

И нищо не свети

по тази алея,

освен златните пръстени

на случайната майка.

Дърветата в хората,

в хората наоколо,

не стоят на едно място.

Хората под кората си

нямат пръстени.

Само пръсти си имат,

по-често вилици.

При нужда забождат.

после ненужно докосват.

Да бяха клони,

поне от вятър

щяха да разбират.

И да изсъхват.

© Мария Василева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??