Няколко бръчки
в детска количка.
И нищо не свети
по тази алея,
освен златните пръстени
на случайната майка.
Дърветата в хората,
в хората наоколо,
не стоят на едно място.
Хората под кората си
нямат пръстени.
Само пръсти си имат,
по-често вилици.
При нужда забождат.
после ненужно докосват.
Да бяха клони,
поне от вятър
щяха да разбират.
И да изсъхват.
© Мария Василева All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
