22.11.2007 г., 20:20 ч.

Пръсти 

  Поезия
548 0 6

Няколко бръчки

в детска количка.

И нищо не свети

по тази алея,

освен златните пръстени

на случайната майка.

Дърветата в хората,

в хората наоколо,

не стоят на едно място.

Хората под кората си

нямат пръстени.

Само пръсти си имат,

по-често вилици.

При нужда забождат.

после ненужно докосват.

Да бяха клони,

поне от вятър

щяха да разбират.

И да изсъхват.

© Мария Василева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??