2 дек. 2011 г., 06:27

Птица 

  Поэзия
450 1 9

В гнездото на старата птица

надникна смутено нощта,

дочула най-тъжните звуци

на птицата от песента...

- Съдба си жестока и вечно

децата от мене делиш,

гнездата им виеш далече,

а моето празно държиш.

Във вятъра търся перцето

с обич да стисна във клюна,

спомен е то от врабчето,

отлетяло отдавна от клона.

Да ме топли в студената вечер,

като малка небесна звездица,

оставила белег в  сърцето

от невинната детска главица...

................................................

На клона, потънал във дрямка,

кацна едропереста птица,

намери в гнездото отразената сянка

на своята малка зеница...

© Миночка Митева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??