Птица
В гнездото на старата птица
надникна смутено нощта,
дочула най-тъжните звуци
на птицата от песента...
- Съдба си жестока и вечно
децата от мене делиш,
гнездата им виеш далече,
а моето празно държиш.
Във вятъра търся перцето
с обич да стисна във клюна,
спомен е то от врабчето,
отлетяло отдавна от клона.
Да ме топли в студената вечер,
като малка небесна звездица,
оставила белег в сърцето
от невинната детска главица...
................................................
На клона, потънал във дрямка,
кацна едропереста птица,
намери в гнездото отразената сянка
на своята малка зеница...
© Миночка Митева All rights reserved.
Така хубаво да си го написала! Докосна ме, мила Минка!
