Птица съм
Птица съм. В гнездо от спомени.
Рожбите ми слепи... отлетяха.
Говоря си със клоните оголени.
Крилете ми от болка закърняха.
Гола съм... раздадох си перата.
Сърцето ми изстина от студа.
Откраднаха ми птиците трохата.
Не познавах как горчи глада.
Тиха съм. Небето ми е глухо.
Не се научих с глас да пея...
Поройно е... душата ми е суха,
от самота забравих да се смея.
Рожбите ми слепи... отлетяха.
Говоря си със клоните оголени.
Крилете ми от болка закърняха.
Гола съм... раздадох си перата.
Сърцето ми изстина от студа.
Откраднаха ми птиците трохата.
Не познавах как горчи глада.
Тиха съм. Небето ми е глухо.
Не се научих с глас да пея...
Поройно е... душата ми е суха,
от самота забравих да се смея.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елица Стоянова Все права защищены
