Jan 23, 2008, 10:04 AM

Птица съм

Poetry » Other

1.4K 0 43

Птица съм. В гнездо от спомени.
Рожбите ми слепи... отлетяха.
Говоря си със клоните оголени.
Крилете ми от болка закърняха.

Гола съм... раздадох си перата.
Сърцето ми изстина от студа.
Откраднаха ми птиците трохата.
Не познавах как горчи глада.

Тиха съм. Небето ми е глухо.
Не се научих с глас да пея...
Поройно е... душата ми е суха,
от самота забравих да се смея.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

myka_i_strast (Гергана)

страхтно е....кара читателя да изтръпне и да осъзнае много скрити,неизказани неща...

2008-01-31T08:51:49+02:00
Jolly_Roger (Рефицул)

без думи ....

2008-01-24T16:35:44+02:00
Елишка (Елица Стоянова)

Смешко (Пуфльо Песа побеснява)
От шрифта било значи...или чел недочел

Благодаря на всички отново

2008-01-24T08:15:25+02:00
jantreya (Валентина Шейтанова)

Познато ми е чувството!
Прекрасно си го описала!
Поздравления!!!

2008-01-23T22:06:28+02:00
Белоснежка (Гергана Шутева)

Поройно е... душата ми е суха,
от самота забравих да се смея.
* * *
Много, много тъжно! Докосваща емоция!

Поздрави!

2008-01-23T22:01:50+02:00