13 июн. 2022 г., 13:24  

Птича сенчица 

  Поэзия » Любовная
316 5 14

ПТИЧА СЕНЧИЦА

 

Подари ми очите на дракона –

догорял със главните на залеза.

Ще изтлее в безкрайно очакване,

любовта ми – сълзица опалена.

 

И не тръгвай, преди да съм стегнала

на тревите ширита край къщата.

Как на кръст ме разпъват съмнения,

не отрониш ли намек за връщане.

 

Не забравяй какво сме говорили –

във печалния миг на сбогуване.

Бог раздал е земята на хората,

а небето – оставил за лудите.

 

И несвестни са моите ангели –

приютени в дома лунатици.

Ако някой прекърши крилата ми,

ме помни като сянка на птица.

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??