Jun 13, 2022, 1:24 PM  

Птича сенчица 

  Poetry » Love
319 5 14

ПТИЧА СЕНЧИЦА

 

Подари ми очите на дракона –

догорял със главните на залеза.

Ще изтлее в безкрайно очакване,

любовта ми – сълзица опалена.

 

И не тръгвай, преди да съм стегнала

на тревите ширита край къщата.

Как на кръст ме разпъват съмнения,

не отрониш ли намек за връщане.

 

Не забравяй какво сме говорили –

във печалния миг на сбогуване.

Бог раздал е земята на хората,

а небето – оставил за лудите.

 

И несвестни са моите ангели –

приютени в дома лунатици.

Ако някой прекърши крилата ми,

ме помни като сянка на птица.

© Валентина Йотова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??