Птича сенчица
ПТИЧА СЕНЧИЦА
Подари ми очите на дракона –
догорял със главните на залеза.
Ще изтлее в безкрайно очакване,
любовта ми – сълзица опалена.
И не тръгвай, преди да съм стегнала
на тревите ширита край къщата.
Как на кръст ме разпъват съмнения,
не отрониш ли намек за връщане.
Не забравяй какво сме говорили –
във печалния миг на сбогуване.
Бог раздал е земята на хората,
а небето – оставил за лудите.
И несвестни са моите ангели –
приютени в дома лунатици.
Ако някой прекърши крилата ми,
ме помни като сянка на птица.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
