yaniuz1 (Яни)
50 123
21 мар. 2008 г., 20:57

Птиче 

  Поэзия » Любовная
1109 0 4
 

Във висините на простора

летях като сокол

и търсех аз една изгора

и тръпнех, без да знам защо.

 

Сега се приземих... денят угасна,

небето се облече в звезди.

Усещам само силната умора,

която няма как да видиш ти.

 

Разстоянията ни делят и планините,

и хората, и другите неща.

Но вярвам, че в руините

като феникс ще се явиш от пепелта.

 

Надявам се да се познаем

и да сключим тогава криле.

Да литнем по пътя, без да знаем

и да се реем неизвестно накъде.

© Яни Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??