Птиче
Във висините на простора
летях като сокол
и търсех аз една изгора
и тръпнех, без да знам защо.
Сега се приземих... денят угасна,
небето се облече в звезди.
Усещам само силната умора,
която няма как да видиш ти.
Разстоянията ни делят и планините,
и хората, и другите неща.
Но вярвам, че в руините
като феникс ще се явиш от пепелта.
Надявам се да се познаем
и да сключим тогава криле.
Да литнем по пътя, без да знаем
и да се реем неизвестно накъде.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яни Всички права запазени
