Във висините на простора
летях като сокол
и търсех аз една изгора
и тръпнех, без да знам защо.
Сега се приземих... денят угасна,
небето се облече в звезди.
Усещам само силната умора,
която няма как да видиш ти.
Разстоянията ни делят и планините,
и хората, и другите неща.
Но вярвам, че в руините
като феникс ще се явиш от пепелта.
Надявам се да се познаем
и да сключим тогава криле.
Да литнем по пътя, без да знаем
и да се реем неизвестно накъде.
© Яни All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
