5 июл. 2017 г., 11:06

Отело от покрива

885 2 9

В ленивия и слънчев летен ден,

на покрива  пак  гълъби пладнуват...

Наслада са и радост са за мен,

и да ги гледаш, вярвайте, си струва!...

 

На сянка зад комина не печè

и там събрало се е цяло ято...

Подсвирвам и им пляскам със ръце,

не мърдат – силна е горещината...

 

Дочува се отгоре пърхане с крила...

Два нови гълъба се  приземяват...

Красива двойка!... Бяла - тя,

а той на гарван чер наподобява...

 

Скучаещ,  в сянката един  мъжкар

решава тази дама да обгрижи...

Не одобрява флирта нейният другар:

„Изчезвай,  навлек,  че ще имаш грижи!...”

 

Не дава оня да припари  тук,

и със крила разперени заплашва,

издава още гърлен  гневен звук,

натрапникът  обратно той изпраща...

 

Късмета си опитва друг един,

но черният Отело е на поста...

До дамата остава сам-самин,

но явно  вече  разгневен  е доста...

 

Потропва хубавицата с крачка,

а той със нервно гукане мърмори,

размахва заплашително крила

и двамата се вдигат пак нагоре...

 

В следобеда е жега...мараня…

и гълъбите все така пладнуват...

А двойката навярно отлетя

самички любовта си да празнуват...      

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Роберт Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Албена!...Приятна вечер!...
  • Разкошно е, Роберт!... И толкова образно! Представих си го...Поздраеявам те!
  • Дами, благодаря ви за вниманието, което отделихте на това непретенциозно стихче и за коментарите към него!...Алекс, ще трябва да се съобразя със съвета ти, защото ако музата ме изостави поради преумора , ще го закъсам сериозно...
    Приятна вечер на всички!...
  • Поздрави и от мен
    Хареса ми много.
  • И те са като хората. Много хубаво си го описал, Роби! Всяка жена трябва да има такъв защитник до себе си. Поздравления за хубавото стихо!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...