Отело от покрива
В ленивия и слънчев летен ден,
на покрива пак гълъби пладнуват...
Наслада са и радост са за мен,
и да ги гледаш, вярвайте, си струва!...
На сянка зад комина не печè
и там събрало се е цяло ято...
Подсвирвам и им пляскам със ръце,
не мърдат – силна е горещината...
Дочува се отгоре пърхане с крила...
Два нови гълъба се приземяват...
Красива двойка!... Бяла - тя,
а той на гарван чер наподобява...
Скучаещ, в сянката един мъжкар
решава тази дама да обгрижи...
Не одобрява флирта нейният другар:
„Изчезвай, навлек, че ще имаш грижи!...”
Не дава оня да припари тук,
и със крила разперени заплашва,
издава още гърлен гневен звук,
натрапникът обратно той изпраща...
Късмета си опитва друг един,
но черният Отело е на поста...
До дамата остава сам-самин,
но явно вече разгневен е доста...
Потропва хубавицата с крачка,
а той със нервно гукане мърмори,
размахва заплашително крила
и двамата се вдигат пак нагоре...
В следобеда е жега...мараня…
и гълъбите все така пладнуват...
А двойката навярно отлетя
самички любовта си да празнуват...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Роберт Всички права запазени
