Пуловерът
Пуловерът
Веднъж и аз реших да хукна към безкрая.
Но там ми доскуча и върнах се наново тук,
в един оставен дом - в града, далеч от Рая.
При спомените си уплашено надникнах пак.
Неканена се спрях на другите при веселбите.
Тайно се промъкнах на едно дете в мечтите.
Здрависах се с мига. Сама потърсих обичта.
Тя чакаше все там, на стария протрит адрес.
Простих на завистта. Омразата задминах.
Наново дишах опушения въздух на колите.
Надбягвах се с шума. Мечтаех да рисувам
по асфалта... Но сняг запръска. Вятърът не
спря. Тогава, спомних си за стария пуловер
шарен, на цветя. И закопнях отново на зимата
в студа, пак така щастлива, в него да се приютя.
Да си разкажем туй-онуй за любовта. И вече
не загадъчна величина, поисках нещо малко
от света. Да върне откраднатата топлина
на оня стар пуловер, шарен, на цветя.
Wali. (Виолета Томова)
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Виолета Томова Все права защищены
