Пуловерът
Пуловерът
Веднъж и аз реших да хукна към безкрая.
Но там ми доскуча и върнах се наново тук,
в един оставен дом - в града, далеч от Рая.
При спомените си уплашено надникнах пак.
Неканена се спрях на другите при веселбите.
Тайно се промъкнах на едно дете в мечтите.
Здрависах се с мига. Сама потърсих обичта.
Тя чакаше все там, на стария протрит адрес.
Простих на завистта. Омразата задминах.
Наново дишах опушения въздух на колите.
Надбягвах се с шума. Мечтаех да рисувам
по асфалта... Но сняг запръска. Вятърът не
спря. Тогава, спомних си за стария пуловер
шарен, на цветя. И закопнях отново на зимата
в студа, пак така щастлива, в него да се приютя.
Да си разкажем туй-онуй за любовта. И вече
не загадъчна величина, поисках нещо малко
от света. Да върне откраднатата топлина
на оня стар пуловер, шарен, на цветя.
Wali. (Виолета Томова)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виолета Томова Всички права запазени
