6 янв. 2010 г., 16:48

Пулсар

1.2K 0 9

 

Сърцето ми е като някакъв пулсар,

останал след ужасното разпадане,

за да събира в своя гол олтар

парченцата живот от светлините.

 

За да обръгне то за новото си раждане,

надеждата ще отдели от своя мрак

с безкраките импулси на обичане,

погълнали доскорошния свят.

 

Безпаметно ще търси, ще се бори и ще пада.

Навярно ненаучено ще се взриви.

И пак пулсара си ще пресъздава

в сърце, способно да обича и греши.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гергана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво, миличка!
  • Благодаря ви, Лунна Светлина и Кръстина!
    Приказен ден ви желая!
  • Страхотен стих, много ми хареса!
    Щом може "парченцата живот от светлините"
    да събере и съхрани, значи е истинско сърце,
    и ще победи непременно клопките на живота!
    Поздрави за мъдрата поетеса!
    БЪДИ!
  • Благодаря ти Росица! Хубав ден ти желая от сърце!
  • Приятели, благодаря ви от сърце, толкова радост ми донесоха вашите думи!
    Щастие и сбъднати мечти ви желая!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....