Сърцето ми е като някакъв пулсар,
останал след ужасното разпадане,
за да събира в своя гол олтар
парченцата живот от светлините.
За да обръгне то за новото си раждане,
надеждата ще отдели от своя мрак
с безкраките импулси на обичане,
погълнали доскорошния свят.
Безпаметно ще търси, ще се бори и ще пада.
Навярно ненаучено ще се взриви.
И пак пулсара си ще пресъздава
в сърце, способно да обича и греши.
© Гергана All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
