Сърцето ми е като някакъв пулсар,
останал след ужасното разпадане,
за да събира в своя гол олтар
парченцата живот от светлините.
За да обръгне то за новото си раждане,
надеждата ще отдели от своя мрак
с безкраките импулси на обичане,
погълнали доскорошния свят.
Безпаметно ще търси, ще се бори и ще пада.
Навярно ненаучено ще се взриви.
И пак пулсара си ще пресъздава
в сърце, способно да обича и греши.
© Гергана All rights reserved.