6 ene 2010, 16:48

Пулсар

  Poesía
1.2K 0 9

 

Сърцето ми е като някакъв пулсар,

останал след ужасното разпадане,

за да събира в своя гол олтар

парченцата живот от светлините.

 

За да обръгне то за новото си раждане,

надеждата ще отдели от своя мрак

с безкраките импулси на обичане,

погълнали доскорошния свят.

 

Безпаметно ще търси, ще се бори и ще пада.

Навярно ненаучено ще се взриви.

И пак пулсара си ще пресъздава

в сърце, способно да обича и греши.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво, миличка!
  • Благодаря ви, Лунна Светлина и Кръстина!
    Приказен ден ви желая!
  • Страхотен стих, много ми хареса!
    Щом може "парченцата живот от светлините"
    да събере и съхрани, значи е истинско сърце,
    и ще победи непременно клопките на живота!
    Поздрави за мъдрата поетеса!
    БЪДИ!
  • Благодаря ти Росица! Хубав ден ти желая от сърце!
  • Приятели, благодаря ви от сърце, толкова радост ми донесоха вашите думи!
    Щастие и сбъднати мечти ви желая!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....