6.01.2010 г., 16:48

Пулсар

1.2K 0 9

 

Сърцето ми е като някакъв пулсар,

останал след ужасното разпадане,

за да събира в своя гол олтар

парченцата живот от светлините.

 

За да обръгне то за новото си раждане,

надеждата ще отдели от своя мрак

с безкраките импулси на обичане,

погълнали доскорошния свят.

 

Безпаметно ще търси, ще се бори и ще пада.

Навярно ненаучено ще се взриви.

И пак пулсара си ще пресъздава

в сърце, способно да обича и греши.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво, миличка!
  • Благодаря ви, Лунна Светлина и Кръстина!
    Приказен ден ви желая!
  • Страхотен стих, много ми хареса!
    Щом може "парченцата живот от светлините"
    да събере и съхрани, значи е истинско сърце,
    и ще победи непременно клопките на живота!
    Поздрави за мъдрата поетеса!
    БЪДИ!
  • Благодаря ти Росица! Хубав ден ти желая от сърце!
  • Приятели, благодаря ви от сърце, толкова радост ми донесоха вашите думи!
    Щастие и сбъднати мечти ви желая!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...