Пулсът на времето
Пулсът на времето ни познава -
отдавнашен, верен приятел,
в тихи стъпки се разпилява
и превръща се в ням наблюдател.
Пулсът на времето ни събужда
от дрямка, в недосънуван сън,
живот, като в роза се пробужда -
неизживян - с единствен трън.
Прикрит в циферблат на часовник
ни следи с очи - като воайор,
сякаш снима сцена с любовник,
но с изтъркан, банален декор.
Пулсира припряно и бързо брои,
разкъсва минути с горящи ръце,
обикаля нервно, не може да спи,
удар след удар, неспиращо сърце.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елица Стоянова Все права защищены
