Aug 20, 2007, 11:16 AM

Пулсът на времето 

  Poetry
713 0 5

Пулсът на времето ни познава -
отдавнашен, верен приятел,
в тихи стъпки се разпилява
и превръща се в ням наблюдател.


Пулсът на времето ни събужда
от дрямка, в недосънуван сън,
живот, като в роза се пробужда -
неизживян - с единствен трън.


Прикрит в циферблат на часовник
ни следи с очи - като воайор,
сякаш снима сцена с любовник,
но с изтъркан, банален декор.


Пулсира припряно и бързо брои,
разкъсва минути с горящи ръце,
обикаля нервно, не може да спи,
удар след удар, неспиращо сърце.

© Елица Стоянова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??