Елишка (Елица Стоянова)
364 4784
20.08.2007 г., 11:16 ч.

Пулсът на времето 

  Поезия
714 0 5

Пулсът на времето ни познава -
отдавнашен, верен приятел,
в тихи стъпки се разпилява
и превръща се в ням наблюдател.


Пулсът на времето ни събужда
от дрямка, в недосънуван сън,
живот, като в роза се пробужда -
неизживян - с единствен трън.


Прикрит в циферблат на часовник
ни следи с очи - като воайор,
сякаш снима сцена с любовник,
но с изтъркан, банален декор.


Пулсира припряно и бързо брои,
разкъсва минути с горящи ръце,
обикаля нервно, не може да спи,
удар след удар, неспиращо сърце.

© Елица Стоянова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??