Пунктирани линии.
Веднага ми замирисва на асфалт
и ме обсаждат мантинели.
Но тези линии не винаги са линии,
защото получават
гърчове по завоите.
Пунк-ти-ра-ни ли-ни-и.
Има едни с нарисувана ножица върху тях,
която се опитва да ги захапе.
И там някъде пише "Отвори тук".
Но те са много къси.
П-у-н-к-т-и-р-а-н-и л-и-н-и-и.
Веднъж една циганка ми каза, че
линията на живота ми
е прекъсната на две места.
Ако не лъже,
в началото на следващата отсечка
ще разказвам истории
за тунели и светлини.
--------------------------------------------
Вчера даваха едни по телевизията.
Рисуваха ги по телата на едни хора
с флумастер,
после режеха по тях
и накрая тези хора ставаха други хора,
в смисъл, че напълно се променяха.
И аз отивам да се пунктирам.
По граничните ситуации в миналото си
ще пунктирам.
Но няма да режа по тях,
само ще сгъвам.
И ще си врачувам бъдещето
по оригами.
© Мария Василева Все права защищены