Пустинно цвете
Обичта ме смаза
прегори,
прекърши.
Търсех влага,
капчица сълза
или сърдечен трепет.
Понякога съм зла,
или усмихната чаровно,
с греховна нежност
ухаеща мъгла.
Мога да съм вечност,
попила доза слънце,
или съвършенство.
Но не бях, не съм.
Можеш само с устни
да откъснеш мак,
без да го обрулиш.
Не ме присаждай
в твоята саксия.
Ще загина!
Защото съм пустинно цвете.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Росилина Хесапчиева Все права защищены
