Обичта ме смаза
прегори,
прекърши.
Търсех влага,
капчица сълза
или сърдечен трепет.
Понякога съм зла,
или усмихната чаровно,
с греховна нежност
ухаеща мъгла.
Мога да съм вечност,
попила доза слънце,
или съвършенство.
Но не бях, не съм.
Можеш само с устни
да откъснеш мак,
без да го обрулиш.
Не ме присаждай
в твоята саксия.
Ще загина!
Защото съм пустинно цвете.
© Росилина Хесапчиева All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
