RosilinaHesapchieva (Росилина Хесапчиева)
60 1509
29.07.2020 г., 10:36 ч.

Пустинно цвете 

  Поезия » Свободен стих
979 3 8

Обичта ме смаза

прегори,

прекърши.

Търсех влага,

капчица сълза

или сърдечен трепет.

Понякога съм зла,

или усмихната чаровно,

с греховна нежност

ухаеща мъгла.

Мога да съм вечност,

попила доза слънце,

или съвършенство.

Но не бях, не съм.

Можеш само с устни

да откъснеш мак,

без да го обрулиш.

Не ме присаждай

в твоята саксия.

Ще загина!

Защото съм пустинно цвете.

© Росилина Хесапчиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??