29 jul 2020, 10:36

Пустинно цвете 

  Poesía » Verso libre
965 3 8

Обичта ме смаза

прегори,

прекърши.

Търсех влага,

капчица сълза

или сърдечен трепет.

Понякога съм зла,

или усмихната чаровно,

с греховна нежност

ухаеща мъгла.

Мога да съм вечност,

попила доза слънце,

или съвършенство.

Но не бях, не съм.

Можеш само с устни

да откъснеш мак,

без да го обрулиш.

Не ме присаждай

в твоята саксия.

Ще загина!

Защото съм пустинно цвете.

© Росилина Хесапчиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??