Секунди – песъчинки
в пустинята на времето,
отронват със въздишки
минутите по хребета
на всеки ден препускащ.
И избеляват цифрите
в часовника, пътуващ
с керван на бедуините.
Придърпват часовете
с въже живота пясъчен.
И дюни вековете
подпират с дребно камъче –
от изворчето взето,
клокочещо в безвремие
в оазис на сърцето
с надежда за спасение.
И пълна с пясък чаша
съдбата пак налива ми.
Мираж ли е Акаша
на времето в пустинята?
© Диана Фъртунова Все права защищены