2 сент. 2023 г., 17:40

Пясъчен часовник

607 2 2

Секунди – песъчинки

в пустинята на времето,

отронват със въздишки

минутите по хребета

 

на всеки ден препускащ.

И избеляват цифрите

в часовника, пътуващ

с керван на бедуините.

 

Придърпват часовете

с въже живота пясъчен.

И дюни вековете

подпират с дребно камъче –

 

от изворчето взето,

клокочещо в безвремие

в оазис на сърцето

с надежда за спасение.

 

И пълна с пясък чаша

съдбата пак налива ми.

Мираж ли е Акаша

на времето в пустинята?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диана Фъртунова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...