2.09.2023 г., 17:40

Пясъчен часовник

604 2 2

Секунди – песъчинки

в пустинята на времето,

отронват със въздишки

минутите по хребета

 

на всеки ден препускащ.

И избеляват цифрите

в часовника, пътуващ

с керван на бедуините.

 

Придърпват часовете

с въже живота пясъчен.

И дюни вековете

подпират с дребно камъче –

 

от изворчето взето,

клокочещо в безвремие

в оазис на сърцето

с надежда за спасение.

 

И пълна с пясък чаша

съдбата пак налива ми.

Мираж ли е Акаша

на времето в пустинята?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Фъртунова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...