2 sept 2023, 17:40

Пясъчен часовник

  Poesía » Otra
606 2 2

Секунди – песъчинки

в пустинята на времето,

отронват със въздишки

минутите по хребета

 

на всеки ден препускащ.

И избеляват цифрите

в часовника, пътуващ

с керван на бедуините.

 

Придърпват часовете

с въже живота пясъчен.

И дюни вековете

подпират с дребно камъче –

 

от изворчето взето,

клокочещо в безвремие

в оазис на сърцето

с надежда за спасение.

 

И пълна с пясък чаша

съдбата пак налива ми.

Мираж ли е Акаша

на времето в пустинята?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диана Фъртунова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...