2 sept 2023, 17:40

Пясъчен часовник

  Poesía » Otra
608 2 2

Секунди – песъчинки

в пустинята на времето,

отронват със въздишки

минутите по хребета

 

на всеки ден препускащ.

И избеляват цифрите

в часовника, пътуващ

с керван на бедуините.

 

Придърпват часовете

с въже живота пясъчен.

И дюни вековете

подпират с дребно камъче –

 

от изворчето взето,

клокочещо в безвремие

в оазис на сърцето

с надежда за спасение.

 

И пълна с пясък чаша

съдбата пак налива ми.

Мираж ли е Акаша

на времето в пустинята?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диана Фъртунова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...