27 авг. 2012 г., 10:53

Пясъчно момиче

3.6K 6 35

 

Пясъчно момиче

 

Едно момиче някой е рисувал
по пясъка на плажа, през нощта –
навярно през деня се е страхувал
от крясъка на чайки и деца.

 

С вълните морски тихо е припявал,
рисувайки под лунна светлина,
а после – може би е съжалявал,
че толкова е близо до брега

 

и може да пострада, да загине
от някоя по-яростна вълна –
момичето на пясък да размие    
и никой да не знае за това...

 

С ръце невероятни, търпеливо,
той вграждал бавно пясъчни искри
в това момиче, дяволски красиво –
разпръснало навсякъде коси.

 

И как ли романтично е жадувал,
та цялата си обич му е дал?
Творец незнаен тука е лудувал,
но без да разбере, че е успял.

 

Дано научи колко сполучливо
предал му е любов и топлота... 
Момичето от пясъка е живо,
с душа дори е – вечната мечта!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росен Гъдев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...