30 окт. 2008 г., 00:30

Пясък

Поэзия

747 0 8

Пясък хвърлят в очите.
Пясък газим с краката.
Песъчеят мечтите
от надеждата-вятър.
Многозърнест животът.
Той на пясък прилича.
Песъчинка съм кротка,
слънчев лъч ме обича...
Имам златна одежда
и блестя сред събратя.
Пясък не се подрежда -
също като съдбата.
Сито не го задържа.
Огън не го изгаря.
Твърд е и здраво стърже
загорелите рани...
Песъчинките нека
от микронност не страдат...
Върху пясък човекът
безболезнено пада...
Нека пясък да има
в туй безпясъчно време.
Пясъкът е картина...
Пясъкът е дилема...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Черна_Роза (Жулиета Великова)

Аплодисменти и от мен,Вал! Харесвам стила ти!

2009-01-02T13:49:08+02:00
Човек (Анна Станоева)

Браво, Вальо!

2008-10-30T16:46:24+02:00
аннавлад (Анна Дюлгерова)

Аплодирам!!!

2008-10-30T13:13:09+02:00
Кали77 (Калина Иванова)

Невероятен стих, прекрасен е ! Поздрави!

2008-10-30T09:25:49+02:00
ria (Гергана Иванова)

Браво, поете! Недосегаем си!

2008-10-30T09:15:40+02:00