Oct 30, 2008, 12:30 AM

Пясък

  Poetry
744 0 8
Пясък хвърлят в очите.
Пясък газим с краката.
Песъчеят мечтите
от надеждата-вятър.
Многозърнест животът.
Той на пясък прилича.
Песъчинка съм кротка,
слънчев лъч ме обича...
Имам златна одежда
и блестя сред събратя.
Пясък не се подрежда -
също като съдбата.
Сито не го задържа.
Огън не го изгаря.
Твърд е и здраво стърже
загорелите рани...
Песъчинките нека
от микронност не страдат...
Върху пясък човекът
безболезнено пада...
Нека пясък да има
в туй безпясъчно време.
Пясъкът е картина...
Пясъкът е дилема...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...